Член 2
Определение на „бенефициер“
1. За целите на настоящото споразумение „бенефициер“ означава всяко физическо лице, което получава лихвено плащане или всяко физическо лице, за което е гарантирано лихвено плащане, освен ако не представи доказателства, че то не е било извършено или гарантирано в негова полза, когато:
а)
действа като агент по плащанията за целите на член 4;
б)
действа от името на юридическо лице, правен субект, което е данъчно задължено за данък печалба съгласно Върховен указ № 3162 от 19 март 1964 г., което е предприятие за предприятие, за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) или субект, равностоен на ПКИПЦК, установени на територията на Княжество Монако с цел инвестиране на спестявания;
в)
действа от името на друго физическо лице, което е бенефициерът и разкрива пред агента по плащанията самоличността на този бенефициер съгласно член 3, параграф 2.
2. Когато агентът по плащанията има информация, която предполага, че физическото лице, което получава лихвеното плащане или в полза на което има гарантирано лихвено плащане, може да не е бенефициерът, и когато към това лице не се прилага нито буква а), нито буква б) от параграф 1, агентът по плащанията предприема разумни мерки за установяване на самоличността на бенефициера съгласно член 3, параграф 2. Ако агентът по плащанията не може да идентифицира бенефициера, той разглежда лицето, лихвеното плащане или в полза на което има гарантирано лихвено плащане, като бенефициер.
Член 3
Самоличност и местожителство на бенефициерите
1. Княжество Монако приема и гарантира прилагането на необходимите процедури, които да позволят на агента по плащанията да установи самоличността на бенефициерите и тяхното местожителство за целите на настоящото споразумение.
2. Тези процедури включват следните изисквания:
а)
за договорни отношения, установени преди 1 януари 2004 г., агентът по плащанията установява самоличността на бенефициера за целите на член 2 и неговото местожителство на основата на информацията, с която разполага от официални документи за самоличност или друго документално доказателство за самоличност, представено от бенефициера, а именно — официален документ със снимка на бенефициера;
б)
при договорни отношения установени, или транзакции, извършени в отсъствието на договорни отношения след 1 януари 2004 г. самоличността на бенефициера за целите на член 2 и местожителството му се установяват на основата на паспорта, официалната лична карта или друго документално доказателство за самоличност, представено от бенефициера. За лицата, които представят паспорт или официална лична карта, издадени от държава-членка на Европейската общност и които заявяват, че са местни лица в трета страна извън Европейската общност и Княжество Монако, местожителството се определя посредством данъчно удостоверение по местожителство, издадено от компетентния орган на третата страна, в която физическото лице твърди, че има местожителство. Ако такова удостоверение не бъде представено, приема се, че държавата-членка на Европейската общност, която е издала паспорта или друг официален документ за самоличност, е страната по местожителство.
Член 4
Определение на „агент по плащанията“
Feedback